Салса (на испански: salsa) е танц по двойки, който се изпълнява на салса музика. Понякога се танцува и самостоятелно. Името на испански означава сос, или в този случай вкус или стил.
Музиката салса е резултат от смесването на карибски, африкански и латиноамерикански ритми. Неподправената салса е много спонтанна и сложна музика, а танцът е жив и сексапилен. Той може да бъде доста бавен или точно обратното- много бърз, а и ритъмът може да се променя по време на песента. През 70-те години благодарение на изпълнителите от Куба, Венецуела, Пуерто Рико и Панама салсата се разпространява по целия свят, като става популярна сред хора от всички класи.
Салса е от т. нар. социални танци – тя е напълно свободен танц, без правила, без стандарти, които трябва да се спазват. Въпреки това обаче, в различните части на света са се обособили различни стилове. Те се отличават по между си по стъпките и движенията на тялото. Ето кратко описание – доколкото думите позволяват – на стилът, на който ще наблегнем по време на уроците, а именно LA style или (on 1) :
LA style. Както подсказва името му, този стил се е обособил в Лос Анджелис. Той е разнообразен, елегантен и чувствен – накратко, това е един от най-популярните стилове в салсата днес. LA style включва в себе си множество елементи от различни танци – от кубинската и NY салса, джаз, суинг и дори от балните танци. На базата на тези мотиви съвременните изпълнители са изградили напълно уникален стил. При основното движение мъжът и жената са разположени с лице един към друг и се движат напред-назад в една линия, като не забравяме, че винаги следва да имаме отношение към партньора си. Всички фигури се извършват в тази позиция (за разлика от кубинския стил, при който всичко става докато двамата в двойката обикалят един около друг)…

е популярна музика и танц, произхождащи от Доминиканската република.Възникването на бачата се свърза с напрегната социална обстановка, която цари в Доминиканската република в началото на 1960-те години след свалянето на диктатора Рафаел Леонидас Трухильо Молина.

В началото се е приемала само като музика за слушане, но с ускоряване на ритъма и възникване на нови стъпки, бачата започва да се възприема като танцувален стил.
Дълго време в Доминиканската република има негласна забрана за бачата. Песни, в този стил не се пускат по дискотеките и не се предават по радиото (изключение е правила само станция „Радио Гуарачита“. Записи с бачата не се продават и по музикалните магазини.

През 1992 г. Хуан Луис Гуера печели награда Грами със своя албум „Bachata Rosa“ и така бачата получава международно признание.
В музикално отношение бачата представлява смесица на болеро и доминиканско соно. Музиката е в такт 4/4.

Бели денс или belly dance е западното наименование на традиционния ориенталски танц Ракс шарки (буквално преведено от арабски – ориенталски танц). Това наименование е разширено и днес се използва като название на всички традиционни близкоизточни танци.

Терминът „бели денс“ е превод от френското danse du ventre (танц на корема) и за първи път се използва за обозначаване на ориенталските танци през Викторианската епоха. Това име е подвеждащо, тъй като в танца се използват всички части на тялото. Характерни са малките резки акценти с ханша, вибрации (shimmy), акценти с гръден кош, движения на ханша под формата на осмици или големи и малки кръгове. Ориенталският танц се характеризира с огромно разнообразие от стилове. Всеки стил има свои специфични техники на изпълнение, може да се изпълнява както солово, така и като групова хореография. Импровизацията също е характерна за този стил танци.

Народните танци представляват традиционни танци, които отразяват културата, обичаите и историята на даден народ или регион. Те се изпълняват в група и включват специфични стъпки, движения и костюми, характерни за съответната културна традиция. Народните танци обикновено се изпълняват на фолклорни празници, фестивали и семейни събития, създавайки чувство на общност и принадлежност.

Участниците в народните танци могат да бъдат от всички възрасти и нива на умения, като танците често се предават от поколение на поколение. Хореографията на народните танци може да варира от прости до сложни, като обикновено се изпълнява под съпровод на традиционна музика и инструменти.

Народните танци не само съхраняват културното наследство, но и предлагат физически ползи като подобряване на координацията, издръжливостта и гъвкавостта. Те също така насърчават социалното взаимодействие и забавлението, правейки ги популярна форма на колективно занимание и развлечение.

е вид танц, възникнал от музикалната сцена в Ню Орлиънс през 1990 г., който има по-широк произход сред другите видове танци, срещани сред африканската диаспора, която произлиза от говорещите банту африканци от Централна Африка. Танцува се на популярна музика по сексуално провокативен начин, включващ хвърляне или избутване на бедрата назад или разклащане на задните части, често в ниска клекнала позиция, включват се много движения от хип-хоп стила. Модернизираните вариации съчетават по-резки и груби движения, преплетени с грациозни лейди стайл техники. Най -често се танцува на хип-хоп, ар енд би, рага и др.